Колоректалният карцином е на четвърто място сред злокачествените новообразувания в САЩ. За България статистиката е подобна – по данни на Националния Здравен Справочник за 2007 г. честотата на заболяването е 349,6 на 100 хил. население с 56/100 хил. нови случаи; за 2008 – 364,7/100 хил. с 57,2/100 хил., като представлява 11 – 13% от общата туморна заболеваемост.
При 20% от пациентите е установена генетична предиспозиция – в тези случаи заболяването се появява в млада възраст или е с множествена локализация. В останалите 80% възниква спорадично. Най-често се развива при индивиди над 50 г., като риска се увеличава с възрастта.

Рискови фактори за развитие на колоректален карцином

  • Полипи на дебелото черво – затова откриването на полипи налага тяхното задължително отстраняване с диагностична цел и ако са доброкачествени, пациентите остават под наблюдение.
  • Диета, богата на мазнини
  • Фамилна предиспозиция
  • ХУХК и болест на Крон

Какво е дебело черво?

Дебелото черво е най-долната част от храносмилателния тракт. Червата представляват дълга тръба, която включва тънки черва, дебело черво (колон) и право черво (ректум). След приемане  на храна започва нейното смилане в стомаха, което продължава в тънките черва. Там се усвояват хранителните вещества, а остатъкът се придвижва през дебелото черво към ректума и се изхвърля извън организма. Дебелото черво и ректума абсорбират вода и задържат остатъците до момента на изхвърляне.

Какво е лапароскопска резекция на дебело черво?

Техниката известна като мини-инвазивна лапароскопска хирургия на дебелото черво позволява на хирурзите да извършват операции през много малки разрези. В зависимост от самата интервенция пациентите могат да бъдат изписани от болницата след няколко дни и да се възстановят по-бързо в сравнение с пациентите претърпели отворени операции.

При повечето лапароскопски резекции на дебелото черво хирурзите оперират през 4 или 5 малки отвора (всеки по 0.5 до 1 см) като наблюдават увеличен образ на органите върху телевизионен екран. В някои случаи един от малките разрези се разширява до 5 – 8 см в края на операцията.

За традиционната дебелочревна хирургия

Всяка година в  САЩ се извършват над 600 000 оперативни интервенции по повод заболявания на дебелото черво. Въпреки че не всяко заболяване може да бъде излекувано хирургично, операцията често е най-добрият начин да се ограничи разпространението на болестта и да се облекчи болката.

След дебелочревна операция често следва продължителен и труден период на възстановяване, тъй като традиционните „отворени“ операции са много инвазивни. В повечето случаи се налага хирургът да направи голям разрез. Средният болничен престой след такива интервенции е една седмица или повече, а възстановителния период –  до 6 и повече седмици.

Какви са предимствата на лапароскопските дебелочревни резекции?

Резултатите са различни според конкретната интервенция и общото състояние на пациента. Предимствата са:

  • По-малко следоперативна болка
  • По-кратък болничен престой
  • По-бързо преминаване към твърди храни
  • По-бързо възстановяване на редовно изхождане
  • По-бързо връщане към нормалния начин на живот
  • По-добър козметичен резултат

Кои пациенти са кандидати за лапароскопска резекция на дебелото черво?

Въпреки че лапароскопскaта хирургия на дебелото черво има много предимства, тя може не е подходяща за някои пациенти. Консултирайте се с хирург, квалифициран да извършва лапароскопски дебелочревни резекции, за да разберете дали Вие сте кандидат за такава операция.

Как се поставя диагнозата?

Повечето заболявания на дебелото черво се диагностицират с колоноскопия или иригография.

Колоноскопът представлява мека тръба с дебелина на показалец, с която през ануса се оглежда дебелото черво.

Иригографията е рентгенов метод, при който контрастна течност (бариева каша) се вкарва в ануса под слабо налягане, за да изпълни цялото дебело черво.

Тези изследвания позволяват на хирурга да види дебелото черво отвътре. Понякога се налага използването на компютърна томография. Преди операцията често са необходими и други изследвания – на кръв, електрокардиограма (ЕКГ) и рентгенова снимка на гръден кош.

Каква подготовка е необходима?

Предоперативната подготовка включва кръвни изследвания, консултация със специалист по вътрешни болести, рентгенова снимка на гръден кош и ЕКГ, в зависимост от Вашата възраст и здравословно състояние. След като хирургът Ви обясни евентуалните рискове и ползи от операцията, ще трябва да подпишете информирано съгласие. Кръвопреливане или преливане на други кръвни продукти може да бъде необходимо, в зависимост от вашето здравословно състояние. Препоръчва се да се изкъпете вечерта или сутринта преди операцията. Дебелото черво и ректума трябва да се напълно изпразнени преди операцията. Обикновено пациентът приема очистително средство под формата на разтвор за пиене. В продължение на няколко дни преди операцията могат да бъдат предписани течна диета, слабителни медикаменти и клизми. Често се назначава прием на антибиотици през устата. Вашият хирург или член на неговият екип ще Ви обясни процедурата за почистване на дебелото черво.
Спазвайте тези указанията стриктно. Свържете се с Вашия хирург ако по някаква причина не можете да извършите подготовката на дебелото черво.
Ако не завършите подготовката на дебелото черво може да се наложи отлагане на операцията.

След полунощ в нощта преди операцията не трябва да приемате никаква храна или течности през устата. След одобрение от Вашия хирург могат да се приемат медикаменти с глътка вода сутринта преди операцията. Приема на медикаменти като аспирин, антикоагуланти, противовъзпалителни (противоартритни) и Витамин Е трябва да бъде спрян за няколко дни до седмица преди операцията. Медикаменти за отслабване или хомеопатични препарати с жълт кантарион трябва да не се приемат две седмици преди операцията. Спрете тютюнопушенето и се уверете, че има кой да се грижи за дома Ви по време на болничния престой.

Как се извършва лапароскопска резекция на дебелото черво?

Думата „лапароскопска“ описва техниката, която хирургът използва за да достигне до вътрешните органи.

Повечето лапароскопски дебелочревни операции започват по един и същи начин. С използването на канюла (тънък инструмент, наподобяващ тръбичка), хирургът влиза в коремната кухина. През канюлата се поставя лапароскоп (малък телескоп свързан с камера), които предоставя на хирурга увеличен образ на вътрешните органи, проектиран върху телевизионен екран. Други допълнителни канюли се поставят, за да позволят на хирурга да работи в коремната кухина и да премахне част от дебелото черво. Цялата операция може да завърши през канюлите или чрез удължаване на един от малките разрези.

Лапароскопските колоректални резекции се считат за едни от най-сложните лапароскопски операции. Резекцията налага мобилизиране на обемисти структури, работа в повече от един квадрант на корема, постигане на контрол на многобройни големи съдове, екстракция на голям препарат и безопасно извършване на анастомоза. Хирурзите трябва да са подготвени да отговарят на въпроси на пациенти относно техния професионален опит.

Какво се случва, когато операцията не може да се извърши или довърши по лапароскопския метод?

При някои пациенти лапароскопската операция не може да бъде извършена. Вероятността да се използва конвенционална операция или да се премине от лапароскопска в отворена, се увеличава от следните фактори:

  • Затлъстяване
  • Претърпяни в миналото коремни операции, водещи до много сраствания
  • Невъзможност добре да се визуализират органите
  • Проблеми с кървене по време на операцията
  • Големи тумори или тъмори прорастнали в съседни органи иструктури

Решението да се извърши отворена интервенция се взима преди или по време на операцията. Преминаването от лапароскопска към отворена операция не представлява усложнение, а добра преценка на хирурга. Той взима това решение единствено за да осигури безопасността на пациента.

Какво трябва да очаквате след операцията?

След операцията е важно да спазвате указанията на Вашия лекар. Въпреки че много хора се чувстват добре след няколко дни, трябва да знаете, че възстановяването на организма ще отнеме време.
Препоръчва се да станете от леглото и да се разхождате в деня след операцията. Това ще намали болките в мускулите.

Обикновено ще можете да се върнете към нормалната си активност след една до две седмици. Това включва къпане, шофиране, изкачване на стълби, ходене на работа и полова активност.
Запишете се за контролен преглед до 2 седмици след операцията.

Какви усложнения могат да настъпят?

По-чести усложненията са:

  • Кървене
  • Инфекция
  • Изтичане на чревно съдържимо от мястото на съединяване на двата края на червото
  • Увреждане на близкостоящи органи като тънко черво, уретер, пикочен мехур.
  • Съсирек в белия дроб

Важно е ранното разпознаване на усложненията. Свържете се с Вашия хирург в случаите на силна коремна болка, висока температура, втрисане или кървене от ануса.